19 дек. 2008 г., 20:01

Емоционални пейзажи

683 0 3
Вятърът прегръща пейзажите,
а очите са на птиците стражите,
сърцата наранени, разтоварват си багажите,
погледите нежни се целуват,
ръцете прегърнати в нежност плуват,
стъпките остават в пепелта,
формата на чувствата с есенция от есента,
преливащо чувство заливащо,
извива се по въздушните кули,
 на върха им две сенки вятърът ги брули,
а те в танца си се сливат,
птичите души над земята се извиват,
затварям телата им в очи, а мечтите ми са техните души.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна емоция.Добре е.На мен ми харесва!
  • Разбира се, че не се обиждам, за това са коментарите, за да се изказва мнение, благодаря за което.
  • Дейвид, добре,че видях, че си само на 17 г. Иначе щях да кажа, че стихотворението ти е графоманско. Е, не мога да кажа, че е ужасно, но май имаш доста още да се развиваш в тая област.(без обида)

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...