19.12.2008 г., 20:01

Емоционални пейзажи

680 0 3
Вятърът прегръща пейзажите,
а очите са на птиците стражите,
сърцата наранени, разтоварват си багажите,
погледите нежни се целуват,
ръцете прегърнати в нежност плуват,
стъпките остават в пепелта,
формата на чувствата с есенция от есента,
преливащо чувство заливащо,
извива се по въздушните кули,
 на върха им две сенки вятърът ги брули,
а те в танца си се сливат,
птичите души над земята се извиват,
затварям телата им в очи, а мечтите ми са техните души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна емоция.Добре е.На мен ми харесва!
  • Разбира се, че не се обиждам, за това са коментарите, за да се изказва мнение, благодаря за което.
  • Дейвид, добре,че видях, че си само на 17 г. Иначе щях да кажа, че стихотворението ти е графоманско. Е, не мога да кажа, че е ужасно, но май имаш доста още да се развиваш в тая област.(без обида)

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...