25 sept 2014, 0:13

Еней

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

Гореше моят дом.... горя.

А после вятърът..... и пепел не остана.

Гребци, гребете.

В нас е черното море - скръбта.

Около нас огромен и прекрасен Океанът.

Гребете.

По-добре в стихия

под безнадежден мрачен свод.

Гребете.

Само не родина

в която ще си вечен роб.

Гребете.

В чистата Вселена

за всеки има царство, меч и трон.

Гребете.

Само страховете

са най-коварния троянски кон.

Гребете.

Към самото Слънце

не към плешивата луна.

Гребете.

С вятъра в душите

а не във изтънелите платна.

Гребете.

Гребете с плач, гребете с мъка

гребете с болка и със гняв.

Гребете.

Без да има мисъл

че има връщане назад.

Гребете.

В моята родина

аз бях достойният

но необичан син.

Гребете.

Аз загубих Троя,

но аз съм тоя

който ще издигне Рим.

Гребете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...