vicit (Петър)
13 1
25.09.2014 г., 0:13 ч.

Еней 

  Поезия » Друга
822 0 4

Гореше моят дом.... горя.

А после вятърът..... и пепел не остана.

Гребци, гребете.

В нас е черното море - скръбта.

Около нас огромен и прекрасен Океанът.

Гребете.

По-добре в стихия

под безнадежден мрачен свод.

Гребете.

Само не родина

в която ще си вечен роб.

Гребете.

В чистата Вселена

за всеки има царство, меч и трон.

Гребете.

Само страховете

са най-коварния троянски кон.

Гребете.

Към самото Слънце

не към плешивата луна.

Гребете.

С вятъра в душите

а не във изтънелите платна.

Гребете.

Гребете с плач, гребете с мъка

гребете с болка и със гняв.

Гребете.

Без да има мисъл

че има връщане назад.

Гребете.

В моята родина

аз бях достойният

но необичан син.

Гребете.

Аз загубих Троя,

но аз съм тоя

който ще издигне Рим.

Гребете.

© Петър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??