Еней
Гореше моят дом.... горя.
А после вятърът..... и пепел не остана.
Гребци, гребете.
В нас е черното море - скръбта.
Около нас огромен и прекрасен Океанът.
Гребете.
По-добре в стихия
под безнадежден мрачен свод.
Гребете.
Само не родина
в която ще си вечен роб.
Гребете.
В чистата Вселена
за всеки има царство, меч и трон.
Гребете.
Само страховете
са най-коварния троянски кон.
Гребете.
Към самото Слънце
не към плешивата луна.
Гребете.
С вятъра в душите
а не във изтънелите платна.
Гребете.
Гребете с плач, гребете с мъка
гребете с болка и със гняв.
Гребете.
Без да има мисъл
че има връщане назад.
Гребете.
В моята родина
аз бях достойният
но необичан син.
Гребете.
Аз загубих Троя,
но аз съм тоя
който ще издигне Рим.
Гребете.
© Петър All rights reserved.
