29 feb 2008, 8:12

Енергии

  Poesía » Otra
628 0 7
 

 

Заряд енергиен

запали у мен огън стихиен.

Обхвана той душа и тяло,

разпали ги всецяло.

 

Душата с тялото се бори -

отново ли раздори?

Отново ли по острието на бръснача?!...

Успокой се! Стига скача!

 

Лицето ми е като маска,

която само подлеците стряска.

Опитват те с докосвания "нежни"

да уловят мислите ми тъй метежни,

 

да ме оплитат в своите мрежи

с планове и със кроежи...

Чуйте вий, о, жалки, дребни душички,

Вселената е над всички!

 

О, Вселено могъща,

с признателност

и обич

душата ми те прегръща!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...