Заряд енергиен
запали у мен огън стихиен.
Обхвана той душа и тяло,
разпали ги всецяло.
Душата с тялото се бори -
отново ли раздори?
Отново ли по острието на бръснача?!...
Успокой се! Стига скача!
Лицето ми е като маска,
която само подлеците стряска.
Опитват те с докосвания "нежни"
да уловят мислите ми тъй метежни,
да ме оплитат в своите мрежи
с планове и със кроежи...
Чуйте вий, о, жалки, дребни душички,
Вселената е над всички!
О, Вселено могъща,
с признателност
и обич
душата ми те прегръща!
© Анна Попова Всички права запазени