Feb 29, 2008, 8:12 AM

Енергии

  Poetry » Other
627 0 7
 

 

Заряд енергиен

запали у мен огън стихиен.

Обхвана той душа и тяло,

разпали ги всецяло.

 

Душата с тялото се бори -

отново ли раздори?

Отново ли по острието на бръснача?!...

Успокой се! Стига скача!

 

Лицето ми е като маска,

която само подлеците стряска.

Опитват те с докосвания "нежни"

да уловят мислите ми тъй метежни,

 

да ме оплитат в своите мрежи

с планове и със кроежи...

Чуйте вий, о, жалки, дребни душички,

Вселената е над всички!

 

О, Вселено могъща,

с признателност

и обич

душата ми те прегръща!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...