Feb 29, 2008, 8:12 AM

Енергии

  Poetry » Other
634 0 7
 

 

Заряд енергиен

запали у мен огън стихиен.

Обхвана той душа и тяло,

разпали ги всецяло.

 

Душата с тялото се бори -

отново ли раздори?

Отново ли по острието на бръснача?!...

Успокой се! Стига скача!

 

Лицето ми е като маска,

която само подлеците стряска.

Опитват те с докосвания "нежни"

да уловят мислите ми тъй метежни,

 

да ме оплитат в своите мрежи

с планове и със кроежи...

Чуйте вий, о, жалки, дребни душички,

Вселената е над всички!

 

О, Вселено могъща,

с признателност

и обич

душата ми те прегръща!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...