Енигма

Маниакална съм и вместо магнетична -

лунна полусянка си привличам.

Гледам се на изгрева в очите

и в лъчи от обич се обличам.

Ветровита съм и някак вяло

сутрин се оглеждам в огледалото,

виждам недоискани илюзии

и рисувам цветовете на дъгата. В бяло.

Смела съм и пак вървя усмихната

по стария път на мечтите ми,

а бурята, сякаш утихнала,

шепне ми: "Ти нямаш спиране"...