Маниакална съм и вместо магнетична -
лунна полусянка си привличам.
Гледам се на изгрева в очите
и в лъчи от обич се обличам.
Ветровита съм и някак вяло
сутрин се оглеждам в огледалото,
виждам недоискани илюзии
и рисувам цветовете на дъгата. В бяло.
Смела съм и пак вървя усмихната
по стария път на мечтите ми,
а бурята, сякаш утихнала,
шепне ми: "Ти нямаш спиране"...
© Ивона Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
