Енигма

Poetry » Love

586 0 0

Маниакална съм и вместо магнетична -

лунна полусянка си привличам.

Гледам се на изгрева в очите

и в лъчи от обич се обличам.

Ветровита съм и някак вяло

сутрин се оглеждам в огледалото,

виждам недоискани илюзии

и рисувам цветовете на дъгата. В бяло.

Смела съм и пак вървя усмихната

по стария път на мечтите ми,

а бурята, сякаш утихнала,

шепне ми: "Ти нямаш спиране"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0