Енислав
Вече роди се!!! Не, връщане няма!
За тебе рязаха, малко човече,
четири пъти корема на мама,
а пък душата...за кой ли път вече!
Защо избра това време, в което
болка залива света на талази?
Видял си сигурно там, от небето,
че тати силен е! Ще те опази!
Искам сега нещо мило да кажа,
малко, но здраво-на теб да прилича.
Макар, че утре...какво ли ще важи,
тез думи, чедо, аз днес ти наричам:
Твой да е цял светът! В него да тичаш,
но никога-на войната във боя!
Гневен когато си - пак да обичаш!
Сит да си винаги, но не - покорен!
И ...да простиш емигрантските баби
и сълзосмешните, трескави рими!
В миг като този сме смешни и слаби,
но те обичаме! Силно!!! Незрими...
п.п.ЧЕСТИТ ВНУК, МИЛА ЕЛЕНА (enena)!!! :):):):):)
© Петя Божилова Todos los derechos reservados
Момичета - "емигрантски баби", прегръщам ви, с възхита и обич !
Петя, поздрав за прекрасните ти стихове! Поклон пред голямото ти сърце на истински приятел!!!