Еньовден
Топла, жълта луна,
като бабина, сладка погача.
Жаба прокряква едва,
бръмбар сламка си влаче.
Мирис на билки и лято.
Вдън гори самодиви,
лудо танцуват край блато.
Баба Яга, сама,
бърка любовна отвара.
Еньовден е сега,
и небесни врати се отварят.
Щом засвирят щурци,
бухал глухо ще буха.
И магия ще се роди,
щом запеят петли.
После кълвач ще зачука,
по старата, загнила бука..
Еньовден е сега,
и моми билки събират.
А в ручея пак,
жива вода ще извира.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
