Ето, еньовденското слънце изгрява
и надига златокъдра глава,
и наднича при нас да събуди
с ранили лъчи закъснелите наши мечти.
С дъх на росни юнски билки
и в омая на хорския глъч
тя се носи, отпред е, а след нея -
отмерен тропот от женски нозе.
Еньова буля размахва ръкави,
а главата - покрита с гевезен воал.
В приказен напев нашепва слова
и нарича за здраве от врата на врата.
Как искам да видя света във червено
и да гледам през нейните детски очи;
и да знам, че те са след мен;
а аз - върху високото рамо на кака.
На Еньовден, традиционните женски танци и преподавателите от Школа за народни танци и хора Sundance - гр. София
© Мария Todos los derechos reservados