Ето, еньовденското слънце изгрява

и надига златокъдра глава,

и наднича при нас да събуди

с ранили лъчи закъснелите наши мечти.

С дъх на росни юнски билки

и в омая на хорския глъч

тя се носи, отпред е, а след нея -

отмерен тропот от женски нозе.

Еньова буля размахва ръкави,

а главата - покрита с гевезен воал.

В приказен напев нашепва слова

и нарича за здраве от врата на врата.

Как искам да видя света във червено

и да гледам през нейните детски очи;

и да знам, че те са след мен;

а аз - върху високото рамо на кака.

На Еньовден, традиционните женски танци и преподавателите от Школа за народни танци и хора Sundance - гр. София