Ето, еньовденското слънце изгрява
и надига златокъдра глава,
и наднича при нас да събуди
с ранили лъчи закъснелите наши мечти.
С дъх на росни юнски билки
и в омая на хорския глъч
тя се носи, отпред е, а след нея -
отмерен тропот от женски нозе.
Еньова буля размахва ръкави,
а главата - покрита с гевезен воал.
В приказен напев нашепва слова
и нарича за здраве от врата на врата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация