Jul 23, 2017, 7:56 PM

Еньова буля

  Poetry » Other
640 0 0

Ето, еньовденското слънце изгрява

и надига златокъдра глава,

и наднича при нас да събуди

с ранили лъчи закъснелите наши мечти.

 

С дъх на росни юнски билки

и в омая на хорския глъч

тя се носи, отпред е, а след нея -

отмерен тропот от женски нозе.

 

Еньова буля размахва ръкави,

а главата - покрита с гевезен воал.

В приказен напев нашепва слова

и нарича за здраве от врата на врата.

 

Как искам да видя света във червено

и да гледам през нейните детски очи;

и да знам, че те са след мен;

а аз - върху високото рамо на кака.

 

 

На Еньовден, традиционните женски танци и преподавателите от Школа за народни танци и хора Sundance - гр. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...