МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
955 3877
14 feb 2019, 15:11  

Еньовден 

  Poesía
316 1 19

     Не, не плача, не сълзи, не –                               

     просто пак заваля.                                                     

                      Богомил Гудев

 

Пак заваля  – а теб все те няма,

пак заваля  – ти все още си тук.

Може би тази любов е измама –

отглас случаен от форма и звук.

 

Може би някого някой обича

някъде в друг, паралелен живот.

Може би тя на мене прилича,

може би той е досущ като теб.

 

Може би нашият свят е отблясък –

някаква странна природна игра,

сянка от облак, говор неясен,

звук от разрошени птичи пера.

 

Нашата същност е тишината,

трепет миражен, пастелният фон.

Всичко потъва във въздуха ватен,

сякаш подвластно на странен закон.

 

Всичко заглъхва. Тревоги, копнежи

още в зародиш умират за миг.

Някъде другаде дните са нежни

и е животът стремглав, пъстролик.

 

Другаде някъде бури бушуват,

тук само кротко и тихо вали,

другаде някъде ти съществуваш,

тук само спомен си – плах, колеблив.

 

Друг някой някъде с моето име,

с твойто лице крачи гордо до теб.

Ти я обичай, а мен – забрави ме,

аз съм лист летен, от вятър подет.

 

Друг някой някъде с твойта осанка

мене прегръща и топли с очи.

Ти тук превръщаш се в трепкаща сянка,

после изчезваш – строг, мълчалив.

 

Пак заваля – ориста ни завърта

в други пространства, години и дни.

Може би тази любов е безсмъртна,

щом все ни ражда – от куп съсипни.

 

23.06.2003

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Христо.
  • Чудесно е! Поздрав, Мария!

    Може би нашият свят е отблясък –
    някаква странна природна игра,
    сянка от облак, говор неясен,
    звук от разрошени птичи пера.
  • дори не знам къде си го гледате тоя рейтинг... явно ни се яде, ни пие!
  • Пепи, всичко си е на мястото, с изключение на рейтинга. Да ми бъде простен този необоснован изблик на повишено самочувствие. И моите отговори, все ти отговарям след Петър, дано не се сърдиш, май функционира само окото ми, с което виждам мъжете, а женското се е склопило. Но тава си е мой дефект.
  • Защо да пиша за себе си като всички пишат за мен /шегувам се/. Хората се страхуват да се разкриват, дори и в лириката, където това е задължително. Но когато пишеш за другите, рискуваш да ги вкараш в режим на непрекъснато обяснение и опровержение, все пак не си в главите им. Е, за мен това не се отнася, аз си живея в чуждите глави. /Усмивка/ А да пишеш ЗАРАДИ себе си е спорно дали е добре или не. А рейтингът е индикатор, а не цел, поне за мен.
  • Ами - забрави за тях и за рейтингите и пиши за теб тогава.
    Поздрави
  • "Пак заваля – теб все те няма,
    пак заваля – все още си тук."
    Чета го на глас - на мен си ми харесва, и тафтоиграта с "някой, някого, някъде" ми допада страшно,

    а последното изречение
    с тези "куп съсипни" направо ме "съсипа"!

    само показателните местоимения може би бих съкратила, защото се разбира за кого о какво става въпрос, казвам "може би"

    аз съм го оценила вече с 5 звезди, та ако щеш - в един стих го съкрати! (шегувам се)
  • Пепи, не съм променяла нищо в стихотворението. Само добавих епиграфа. Дано не съм извадила нечии очи с това "пипане". Усмивка.
  • Благодаря, Петре. Да, имах вдъхновение и си личи. И изпитвам носталгия, която ме прави раздразнителна, за което се извинявам. И малко ми е мъчно, защото имам усещането, че читателите се побояват /не виждам друга причина/ от предишните ми стихове, защото те са с най-нисък рейтинг. Но пък не мога да диктувам чуждите вкусове. Колкото до мързела, истина е. "Изгориха" ме с лозунга: "Не трябва да е лесно, да видиш какво е с кръв и пот да изравяш рими и смисли, да редактираш, и редактираш, и редактираш, и все да не се получава..." /това беше подтекстът/ Е, разбрах. Добре че не се сетиха да "изгорят" и заглавията, че да помня благодарение на тях какво е да пишеш лесно и да ти идва отвътре. И да е по-мъчително. Инквизиция в действие, постоянна и неотстъпчива.
  • Много красиви стихове си писала тогава...когато беше мързелива
  • при първия прочит го забелязах, но по-нататък ме увлече стихът ти е подминах, сега виждам, че си го "пипнала" - ПАК е добре!
    Привет!
    При теб думите се изливат като река, веднъж кусур да имаш!
  • О, аз съм пълна с недостатъци и грешки, и в това ми е чарът /усмивка/. И стихотворението е грапаво и на едно място е нарушена римата, но не дразни слуха, затова не го поправих, както и ритъмът. Понякога, когато се опитвам да поправям, само развалям. А същата дума нататък е римувана /с неточна рима, но все пак - рима и о, чудо - пак не дразни слуха/, т. е. има стилистична функция, макар да не е било целенасочено, а инстинктивно. Но някои неточни и липсващи рими стържат като триони и трябва да се изглаждат.
  • Хубаво е, че има такива хора като теб и Стойчо!
    Респект!
  • Що се отнася до името на св. Кирил Славянобългарски /както е в православния календар/, това не е указание за етнически произход /който е безспорно византийски - гръцки и спорно славянски от страна на майката/, а почетна титла, дадена му от Православната църква заради делото им с Методий за превода и популяризиране на Библията сред славяните и разпространяване на християнството. Католическата църква пък ги е обявила за покровители на Европа.
  • Съгласна съм за традициите, Пепи. Но не съм съгласна, че сме поданици. А промиването на мозъци е успешно само донякъде, човекът има защитни механизми, не е толкова крехък. Българинът си е скептик по природа и аз вярвам в здравия ни разум. Оцелели сме досега, ще оцелеем и занапред. Благодаря за поздравленията, аз сега се трудя, като пиша, преди ми идваше отвътре и бях доста мързелива. Усмивка.
  • Ако не уважаваме традициите, които са ни съхранили като народ, не уважаваме себе си!

    Наздраве!
    Няма значение за кой, но медиите да промиват мозъци като се опитват да настройват хората едни срещу други...
    Поздравления за труда ти!
  • Благодаря, Пепи, аз нямам нищо против св. Валентин и Празник на любовта, само уточнявам, защото се получават недоразумения. И за да се доизясня, смятам, че егоизмът в любовта е особен, защото е единственият, който е с положителен знак. Колкото по-щастлив е човекът, когото обичаш, толкова по-щастлив си ти, колкото по-щастлив си ти, толкова повече щастие носиш на другия. Затова не вярвам, че несподелената любов е истинска. А св. Кирил заслужава да бъде споменат, защото всички сме пишещи и съм сигурна, че тачим паметта му.
  • Официално България е християнска православна държава, а поданиците първо са българи, а после каквито искат...

    Пак заваля... а ти пак си сътворила с думи очевидна красота!
  • Вчера според православния календар беше денят на св. Кирил Славянобългарски. Навършиха се 1150 г. от кончината му. Не го споменах, понеже знам, че на повечето е известно и защото не исках да стряскам тези, които празнуват св. Валентин с приказки за кончини. Все пак не всички в България са православни християни. Св. Трифон Зарезан е на 1.02 по нов стил. Католическият св. Валентин е направил толкова за католицизма, колкото никой друг светец, денят му се чества по целия свят. Но някак се е превърнал в светски празник. Това показва само каква мощна сила е любовта и какъв дефицит от нея има навсякъде. Стихотворението се казва "Еньовден", защото е писано в навечерието му. На любовна тема е. Истинската любов не е егоистична, или е егоистична, но по особен начин. Щастлив си, когато човекът, когото обичаш е щастлив. Ако една любов прави другия нещастен, не е истинска и трябва да се оттеглиш.
Propuestas
: ??:??