30 oct 2020, 10:09

Епидемия от паника

  Poesía » Otra
488 0 16

Гарван грачи от екран:

– Иде черен ураган!

Иде смърт,

иде срам,

иде ужас…

Не, не знам...

Но ме слушайте в захлас –

трупове в чували аз

виждам всякъде край вас…

Виждам хаос

виждам страх…

И спасител виждам, да…

Иде с бясната езда,

иде на геройска жипка,

през джамлъка

пачки рипкат…

Искате да сте добре?

Ами млъквайте, бе!

Слагайте намордниците,

После и наочници,

Много да не знайте…

Яко да си трайте!

Тъй ще ви спасим…

Тъй ще – яко дим –

болестта загине,

кризата отмине.

Мойта академия

всяка епидемия

с Негови наричания

/Боже, как обичаме Го!/

Той ще позабърше…

И светът ще свърши!

После иде Нов свят…

Дето всеки ще е брат –

на другия богат.

Ще изчистим бедността

и на нашата земя

беден няма да остане…

Но до него там момент –

тихо,

кротко,

кат' цемент

с маски ведри на лице,

с Него в свитото сърце,

вихрим епидемия…

Слепи

и неми

в картината на Брьогел…

И в очите с огън.

Хаос, паника и страх –

Разума на прах!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Светулке!
  • Гледам си тв, за да науча какво не искат да знам и мисля, но много се умармаладиха предаванията.
    Поздрав, Георги!
  • Благодаря, Красе, Даре, адаш!
  • Да, има и вирус на паника...
    Поздравявам те.
    ПП
    Вече над 8 години телевизия не гледам и нямам такъв. По въпроса.
    Дори и мачове не гледам, когато случайно съм на място където има такъв...
  • А не ви ли се струва, че много се екранизирахме. Хайде да вдигнат ръце тези, които нямат телевизор вкъщи. Как мислите има ли такива? Все едно да държиш мърша в хола си и да ревеш, че ти смърди

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...