Епидемия от паника
Гарван грачи от екран:
– Иде черен ураган!
Иде смърт,
иде срам,
иде ужас…
Не, не знам...
Но ме слушайте в захлас –
трупове в чували аз
виждам всякъде край вас…
Виждам хаос
виждам страх…
И спасител виждам, да…
Иде с бясната езда,
иде на геройска жипка,
през джамлъка
пачки рипкат…
Искате да сте добре?
Ами млъквайте, бе!
Слагайте намордниците,
После и наочници,
Много да не знайте…
Яко да си трайте!
Тъй ще ви спасим…
Тъй ще – яко дим –
болестта загине,
кризата отмине.
Мойта академия
всяка епидемия
с Негови наричания
/Боже, как обичаме Го!/
Той ще позабърше…
И светът ще свърши!
После иде Нов свят…
Дето всеки ще е брат –
на другия богат.
Ще изчистим бедността
и на нашата земя
беден няма да остане…
Но до него там момент –
тихо,
кротко,
кат' цемент
с маски ведри на лице,
с Него в свитото сърце,
вихрим епидемия…
Слепи
и неми
в картината на Брьогел…
И в очите с огън.
Хаос, паника и страх –
Разума на прах!
© Георги Коновски All rights reserved.
