17 dic 2016, 1:38

Епистемология на дървения философ

  Poesía » Otra
550 0 1

II


И за капак да си отворя
устата за последен път,
като врата който никой не затваря,
акълът в частност в мене пък е кът.
На простотията самият аз съм цар,
на всичко туй съм пълен господар
и както някой злъчен, гнусен сноб
та чак до тъмния ви влажен гроб.
О, слушайте ме, вий, души онеправдани,
от думите ми вече сте призвани.
Затуй че простий, тъп галфон,
пред вас стоя разкрачен като кон
и пак повтарям като папагал
за собствения си голям провал.


III 

И ето празнословя тук и сам седя
а опита, подсказват ми нозете,
житейски с мен се подигра
и нагло сряза ми крилете.
Но вяра имайте във мен, уви,
ушите ви сам пълня със лъжи
признайте в мен сина на Сатаната
за левче-два продавам си душата.
Ще разбера от раз или пък не,
и в крайна сметка на врата с въже
ще сторя точно к'вото трябва
на рейката да висна като жаба.
Достоен бях, от никой непризнат,
mon pere, за теб съм целий свят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Заигравката с Франсоа Вийон е повече от явна, особено за някой като мен, обичащ Вийон
    Хареса ми.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...