Епистемология на дървения философ

II

И за капак да си отворя
устата за последен път,
като врата който никой не затваря,
акълът в частност в мене пък е кът.
На простотията самият аз съм цар,
на всичко туй съм пълен господар
и както някой злъчен, гнусен сноб
та чак до тъмния ви влажен гроб.
О, слушайте ме, вий, души онеправдани,
от думите ми вече сте призвани.
Затуй че простий, тъп галфон,
пред вас стоя разкрачен като кон
и пак повтарям като папагал
за собствения си голям провал.

III 

И ето празнословя тук и сам седя
а опита, подсказват ми нозете,
житейски с мен се подигра
и нагло сряза ми крилете.
Но вяра имайте във мен, уви,
ушите ви сам пълня със лъжи
признайте в мен сина на Сатаната
за левче-два продавам си душата.
Ще разбера от раз или пък не,
и в крайна сметка на врата с въже
ще сторя точно к'вото трябва
на рейката да висна като жаба.
Достоен бях, от никой непризнат,
mon pere, за теб съм целий свят.