Е П И Т А Ф И Я
_________________________________________
На баща ми!
Часове,
нанизани на връв.
Низ
от преброено щастие.
Премяташ с пръсти
ден
след
ден
броеницата на своето зачатие.
А после - мълчание...
Върху очите - пръст.
И Кръст.
Горда орис да си жив?
Виктор БОРДЖИЕВ
2007 г.
© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados
Надежда, Вилдан, Ангел.
Тъжно живя, горд умря... БАЩА МИ !!!
Мир на праха му!