VIKTOR-111 (Виктор Борджиев) VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
4 103
Oct 27, 2009, 12:38 AM

Епитафия

  Poetry
897 0 10

 

 

 

 

                                   Е П И Т А Ф И Я

              _________________________________________

 

                                                                              На баща ми!

 

 

 

                                   Часове,

                                   нанизани на връв.

                                   Низ

                                   от преброено щастие.

                                   Премяташ с пръсти

                                   ден

                                         след

                                                 ден

                                   броеницата на своето зачатие.

                                   А после - мълчание...

                                   Върху очите - пръст.

                                   И Кръст.

 

 

                                   Горда орис да си жив?

 

 

 

 

                                                            Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

                                  2007 г.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0