27 окт. 2009 г., 00:38

Епитафия

902 0 10

 

 

 

 

                                   Е П И Т А Ф И Я

              _________________________________________

 

                                                                              На баща ми!

 

 

 

                                   Часове,

                                   нанизани на връв.

                                   Низ

                                   от преброено щастие.

                                   Премяташ с пръсти

                                   ден

                                         след

                                                 ден

                                   броеницата на своето зачатие.

                                   А после - мълчание...

                                   Върху очите - пръст.

                                   И Кръст.

 

 

                                   Горда орис да си жив?

 

 

 

 

                                                            Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

                                  2007 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...