rudin (Иван Христов)
865 1445
2 feb 2010, 8:43

Епохи 

  Poesía » Filosófica
458 0 5

 

 

Като надвиснала закана

духът на времето лети

и по леда оставя рана

от пируетните следи.

 

 

А пък опънатите релси

бележат шеметен възход

по набелязани траверси

от преходи на пълен ход.

 

  

И на отминатата гара,

пред моя поглед замъглен,

минават те - на пълна пара -

епохите на своя трен.

 

 

Къмто далечните миражи

и към космическата вис

в спираловидните виражи

на вечния, платен круиз.

 

 

Къде летиш така, човече,

в големия си взрив роден?

Дали затуй, че си обречен

"Мислителят" си на Роден?

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Като надвиснала закана
    духът на времето лети" - завладя ме!
  • Когато мисълта търси отговор на такива въпроси, човек не е обречен...Страхотно звУчат стиховете ти! Търсещо и мъдро! Поздравления!
  • Чудесен е този полет, Иване!
    Нека летим...дори и да сме надскочили мечтите си!
    Поздрави!
  • Обичам да чета поезията ви! Поздрави!
  • Аплодисменти за чудесния стих!!!
    Много добре казано, браво!!!
    Добро утро, Иван!
Propuestas
: ??:??