Feb 2, 2010, 8:43 AM
Епохи
Като надвиснала закана
духът на времето лети
и по леда оставя рана
от пируетните следи.
А пък опънатите релси
бележат шеметен възход
по набелязани траверси
от преходи на пълен ход.
И на отминатата гара,
пред моя поглед замъглен,
минават те - на пълна пара -
епохите на своя трен.
Къмто далечните миражи
и към космическата вис
в спираловидните виражи
на вечния, платен круиз.
Къде летиш така, човече,
в големия си взрив роден?
Дали затуй, че си обречен
"Мислителят" си на Роден?
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Когато мисълта търси отговор на такива въпроси, човек не е обречен...Страхотно звУчат стиховете ти! Търсещо и мъдро! Поздравления!
-
Чудесен е този полет, Иване!
Нека летим...дори и да сме надскочили мечтите си!
Поздрави! -
Обичам да чета поезията ви! Поздрави!
-
Аплодисменти за чудесния стих!!!
Много добре казано, браво!!!
Добро утро, Иван!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
духът на времето лети" - завладя ме!