Епохи
Като надвиснала закана
духът на времето лети
и по леда оставя рана
от пируетните следи.
А пък опънатите релси
бележат шеметен възход
по набелязани траверси
от преходи на пълен ход.
И на отминатата гара,
пред моя поглед замъглен,
минават те - на пълна пара -
епохите на своя трен.
Къмто далечните миражи
и към космическата вис
в спираловидните виражи
на вечния, платен круиз.
Къде летиш така, човече,
в големия си взрив роден?
Дали затуй, че си обречен
"Мислителят" си на Роден?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
