Препускат сенките като диви коне,
като буен поток, прорязващ скалите.
Слънцето лъска подковите им с криле -
пристига утрото на равноденствие.
Събужда се Кибела за новия живот,
подканва Артемида да тръгва пак на лов.
Асклепий пак събира Магическия плод -
от Горгона Медуза живителния сок.
И пак с едно докосване започва всичко -
нежно - като ефимерни пеперудени криле.
Мило - като полъх на Зефир и песен птича,
меко - като ручей бистър и прегръдка на дете. ...