katerina- (Катя Вангелова)
34 554
23.09.2010 г., 14:54 ч.

Equinox (Равноденствие) 

  Поезия » Философска
686 0 5

Препускат сенките като диви коне,

като буен поток, прорязващ скалите.

Слънцето лъска подковите им с криле -

пристига утрото на равноденствие.

 

Събужда се Кибела за новия живот,

подканва Артемида да тръгва пак на лов.

Асклепий пак събира Магическия плод -

от Горгона Медуза живителния сок.

 

И пак с едно докосване започва всичко -

нежно - като ефимерни пеперудени криле.

Мило - като полъх на Зефир и песен птича,

меко - като ручей бистър и прегръдка на дете.

 

Слънчево - като поглед на влюбено сърце,

Озирис пак повежда Изида към небето,

вечно свързани със златното Анхово ключе.

Адам пресява през пръстите си времето.

 

И с Ангелите мълчаливо разговаря -

Лилит или Ева, коя е по-добрата,

за Пътя между Рая, Ада и Земята,

за Светлината на Епинойя и Дървото на Живота...

 

Соломон пак поглежда любовно Македа -

- Моят ум е Адам, но сърцето ми е Ева,

какво остава за Човешката ми воля -

Каин, Авел или Сит, каква е моята прокоба?...

 

Слънчев лъч стопява ледовете,

розово ухание опиянява бесовете.

Любовен копнеж подтиска страховете,

грях и Възкресение вървят през вековете.

© Катя Вангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички за милите думи!
  • с мъдрост изпълнено...
    силно въздействащо, много образно стихотворение..
    Браво, Катерина...с обич.
  • "грях и Възкресение вървят през вековете."

    Така е...
  • Благодаря и хубава вечер!
  • Ооо.... колко пантеистично и мултивселенско! )
    Хареса ми как Слънцето лъска подковите на сенките с криле!
    И още куп други неща... та чак до Дървото на живота ::
    ... и енигматично, енигматичнО! )
    Мултиуспехи!
Предложения
: ??:??