Equinox (Равноденствие)
Препускат сенките като диви коне,
като буен поток, прорязващ скалите.
Слънцето лъска подковите им с криле -
пристига утрото на равноденствие.
Събужда се Кибела за новия живот,
подканва Артемида да тръгва пак на лов.
Асклепий пак събира Магическия плод -
от Горгона Медуза живителния сок.
И пак с едно докосване започва всичко -
нежно - като ефимерни пеперудени криле.
Мило - като полъх на Зефир и песен птича,
меко - като ручей бистър и прегръдка на дете.
Слънчево - като поглед на влюбено сърце,
Озирис пак повежда Изида към небето,
вечно свързани със златното Анхово ключе.
Адам пресява през пръстите си времето.
И с Ангелите мълчаливо разговаря -
Лилит или Ева, коя е по-добрата,
за Пътя между Рая, Ада и Земята,
за Светлината на Епинойя и Дървото на Живота...
Соломон пак поглежда любовно Македа -
- Моят ум е Адам, но сърцето ми е Ева,
какво остава за Човешката ми воля -
Каин, Авел или Сит, каква е моята прокоба?...
Слънчев лъч стопява ледовете,
розово ухание опиянява бесовете.
Любовен копнеж подтиска страховете,
грях и Възкресение вървят през вековете.
© Катя Вангелова All rights reserved.
