1 may 2007, 15:50

-= Ера =-

  Poesía
1.1K 0 3
-=Ера=-

Тя е малка, пухкава снежинка,
навсякъде си вре любопитното носле.
Когато може ляга да поспинка,
а остане ли самичка, не спира да реве.

Минава време, и сякаш с часове расте,
пухкавата топка се превърна във зверче.
Все се чуди кой кабел да си прегризе,
и вече джавка, вместо да реве.

Зарината с играчки е - топки, мечета, въже ...
но все след хора тича, да гризне нечие краче.
Обичаме си го това диваче, с малко, мокричко носле,
играем, смеем се с нея, като с мъничко дете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • До болка позната история
  • Всъщност това е кученцето ми, което е на два месеца и нещо
    Аз не съобразих май, че като го писах го постнах първо в един форум където повечето знаеха за нея ... но тук май трябваше да кажа допълнително, че е кутренце
  • Хубаво, но това дете ли е?

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...