May 1, 2007, 3:50 PM

-= Ера =-

  Poetry
1.1K 0 3
-=Ера=-

Тя е малка, пухкава снежинка,
навсякъде си вре любопитното носле.
Когато може ляга да поспинка,
а остане ли самичка, не спира да реве.

Минава време, и сякаш с часове расте,
пухкавата топка се превърна във зверче.
Все се чуди кой кабел да си прегризе,
и вече джавка, вместо да реве.

Зарината с играчки е - топки, мечета, въже ...
но все след хора тича, да гризне нечие краче.
Обичаме си го това диваче, с малко, мокричко носле,
играем, смеем се с нея, като с мъничко дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments


  • До болка позната история
  • Всъщност това е кученцето ми, което е на два месеца и нещо
    Аз не съобразих май, че като го писах го постнах първо в един форум където повечето знаеха за нея ... но тук май трябваше да кажа допълнително, че е кутренце
  • Хубаво, но това дете ли е?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...