1.05.2007 г., 15:50

-= Ера =-

1.1K 0 3
-=Ера=-

Тя е малка, пухкава снежинка,
навсякъде си вре любопитното носле.
Когато може ляга да поспинка,
а остане ли самичка, не спира да реве.

Минава време, и сякаш с часове расте,
пухкавата топка се превърна във зверче.
Все се чуди кой кабел да си прегризе,
и вече джавка, вместо да реве.

Зарината с играчки е - топки, мечета, въже ...
но все след хора тича, да гризне нечие краче.
Обичаме си го това диваче, с малко, мокричко носле,
играем, смеем се с нея, като с мъничко дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • До болка позната история
  • Всъщност това е кученцето ми, което е на два месеца и нещо
    Аз не съобразих май, че като го писах го постнах първо в един форум където повечето знаеха за нея ... но тук май трябваше да кажа допълнително, че е кутренце
  • Хубаво, но това дете ли е?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...