Ере(о)тично

Нарисувай ме! Първо със точици,

после трябва да свържеш контурите.

Но не бързай! Не бързай, художнико!

Ще ти казвам! Ти само рисувай!

Нарисувай в очите ми щастие,

а в ръцете ми, стръкче надежда…

На гърдите… Там бавно… Опасно е...

Просто няколко щрихи със нежност.

Доза страст нарисувай по устните…

Раменете ми слънчево голи…

А по клепките сластно отпуснати,

две сълзи неизплакани молят.

Нарисувай ме! Вай ме със пръстите!

После бавно оформяй ме с устни!

Аз – езичница, с тебе покръстена.

Ти, художник, забравил за кръста.