Ере(о)тично
Нарисувай ме! Първо със точици,
после трябва да свържеш контурите.
Но не бързай! Не бързай, художнико!
Ще ти казвам! Ти само рисувай!
Нарисувай в очите ми щастие,
а в ръцете ми, стръкче надежда…
На гърдите… Там бавно… Опасно е...
Просто няколко щрихи със нежност.
Доза страст нарисувай по устните…
Раменете ми слънчево голи…
А по клепките сластно отпуснати,
две сълзи неизплакани молят.
Нарисувай ме! Вай ме със пръстите!
После бавно оформяй ме с устни!
Аз – езичница, с тебе покръстена.
Ти, художник, забравил за кръста.
© Керанка Иванова All rights reserved.
