3 oct 2006, 12:01

ЕРЕТИЧЕН ВЪПРОС - продължение (допълнен с прозрение)

  Poesía
788 0 6

 

Изправих се аз на краката

и тост поисках да вдигна.

Но после, разправят, че чули

само: - Защо ли не пийнем?

 

Жената ме мрачно погледнала,

не помня после що стори,

но на сутринта ме намерили

да спя, подпрян на стобора.

 

Та бива ли, вие честно кажете,

порива на душата да не разбират

и така да се отнасят с мъжете

или квот кажем – да се препират?

А кат' ми мина главата,
нали не съм чиляк прост,
съ сетих - ми тя мъ ривнувала,
щот' все търся не нея, а тост!


Забележка - посвещение: Наздраве за и на всички "неразбрани" души! :) 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...