3 oct 2006, 12:01

ЕРЕТИЧЕН ВЪПРОС - продължение (допълнен с прозрение)

  Poesía
787 0 6

 

Изправих се аз на краката

и тост поисках да вдигна.

Но после, разправят, че чули

само: - Защо ли не пийнем?

 

Жената ме мрачно погледнала,

не помня после що стори,

но на сутринта ме намерили

да спя, подпрян на стобора.

 

Та бива ли, вие честно кажете,

порива на душата да не разбират

и така да се отнасят с мъжете

или квот кажем – да се препират?

А кат' ми мина главата,
нали не съм чиляк прост,
съ сетих - ми тя мъ ривнувала,
щот' все търся не нея, а тост!


Забележка - посвещение: Наздраве за и на всички "неразбрани" души! :) 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...