ЕРЕТИЧЕН ВЪПРОС - продължение (допълнен с прозрение)
Изправих се аз на краката
и тост поисках да вдигна.
Но после, разправят, че чули
само: - Защо ли не пийнем?
Жената ме мрачно погледнала,
не помня после що стори,
но на сутринта ме намерили
да спя, подпрян на стобора.
Та бива ли, вие честно кажете,
порива на душата да не разбират
и така да се отнасят с мъжете
или к’вот кажем – да се препират?
А кат' ми мина главата,
нали не съм чиляк прост,
съ сетих - ми тя мъ ривнувала,
щот' все търся не нея, а тост!
Забележка - посвещение: Наздраве за и на всички "неразбрани" души! :)
© Вили Тодоров All rights reserved.
