СилваМарцианска (Силва Михалева)
15 24
5 ene 2021, 8:20

Еретично 

  Poesía » De amor
827 0 2

Пред иконата – сляпа за тихата радост,

със сълзи гася нестинарска жарава.

В свещника празен подклаждам вината си,

Смирено Анатема чакам от Господа.

 

Далече си, Господи мой сатанински.

Не само на сън, и наяве яви ми се!

Жив и реален бъди за очите ми,

за ръцете ми – грубо издялан.

Без следа от безупречност искам те тук,

не студен и разкаян, а топъл и луд!

Не искам смирено да сключвам ръце 

пред изпито от святост и горест лице.

С тях да галя желая непокорна глава

и не грях, а гордост да бъде това...

 

Догаря кандилото, синкав деспот.

За да е светло, долей му живот!

 

Мълчиш ти иконо-бездушно творение.

Религия страшна била любовта...

Ако те отлъчат,минаваш в забвение,

с догарящ светлик пред закрити врата.

 

 

© Силва Михалева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

21 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??