СилваМарцианска (Силва Михалева)
15 24
5.01.2021 г., 8:20 ч.

Еретично 

  Поезия » Любовна
828 0 2

Пред иконата – сляпа за тихата радост,

със сълзи гася нестинарска жарава.

В свещника празен подклаждам вината си,

Смирено Анатема чакам от Господа.

 

Далече си, Господи мой сатанински.

Не само на сън, и наяве яви ми се!

Жив и реален бъди за очите ми,

за ръцете ми – грубо издялан.

Без следа от безупречност искам те тук,

не студен и разкаян, а топъл и луд!

Не искам смирено да сключвам ръце 

пред изпито от святост и горест лице.

С тях да галя желая непокорна глава

и не грях, а гордост да бъде това...

 

Догаря кандилото, синкав деспот.

За да е светло, долей му живот!

 

Мълчиш ти иконо-бездушно творение.

Религия страшна била любовта...

Ако те отлъчат,минаваш в забвение,

с догарящ светлик пред закрити врата.

 

 

© Силва Михалева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

21 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??