Пред иконата – сляпа за тихата радост,
със сълзи гася нестинарска жарава.
В свещника празен подклаждам вината си,
Смирено Анатема чакам от Господа.
Далече си, Господи мой сатанински.
Не само на сън, и наяве яви ми се!
Жив и реален бъди за очите ми,
за ръцете ми – грубо издялан.
Без следа от безупречност искам те тук,
не студен и разкаян, а топъл и луд!
Не искам смирено да сключвам ръце
пред изпито от святост и горест лице. ...