Еретично
Пред иконата – сляпа за тихата радост,
със сълзи гася нестинарска жарава.
В свещника празен подклаждам вината си,
Смирено Анатема чакам от Господа.
Далече си, Господи мой сатанински.
Не само на сън, и наяве яви ми се!
Жив и реален бъди за очите ми,
за ръцете ми – грубо издялан.
Без следа от безупречност искам те тук,
не студен и разкаян, а топъл и луд!
Не искам смирено да сключвам ръце
пред изпито от святост и горест лице.
С тях да галя желая непокорна глава
и не грях, а гордост да бъде това...
Догаря кандилото, синкав деспот.
За да е светло, долей му живот!
Мълчиш ти иконо-бездушно творение.
Религия страшна била любовта...
Ако те отлъчат,минаваш в забвение,
с догарящ светлик пред закрити врата.
© Силва Михалева All rights reserved.
