23 may 2007, 16:21

Еретично

  Poesía
913 0 6
                                      
                    Храм съм и... Грях
                    в онази затворена Градина
                    пълзя и се вия...
                    Как да те забравя?
                    Заклеймена безмълвно, ще шептя и сълзя...
                    Любов съм и... Тъга.
                     В онази витражна икона
                     живея и се роня...
                     Как да те изтрия?
                     Приспана милостиво, ще копнея и сребрея...
                     Олтар съм и... Жена.
                      В онази забранена катедрала
                      светя и се моля...
                      Как да те преживея?
                      Изправена на кръст,
                      гола, ще грея
                      в стаята ти бяла, ритуално осветена...
                      Аз съм онази Ева,
                      Аз съм онази Змия,
                      на която ти подари ябълката в Рая!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айбигел айбигел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...