23 мая 2007 г., 16:21

Еретично

916 0 6
                                      
                    Храм съм и... Грях
                    в онази затворена Градина
                    пълзя и се вия...
                    Как да те забравя?
                    Заклеймена безмълвно, ще шептя и сълзя...
                    Любов съм и... Тъга.
                     В онази витражна икона
                     живея и се роня...
                     Как да те изтрия?
                     Приспана милостиво, ще копнея и сребрея...
                     Олтар съм и... Жена.
                      В онази забранена катедрала
                      светя и се моля...
                      Как да те преживея?
                      Изправена на кръст,
                      гола, ще грея
                      в стаята ти бяла, ритуално осветена...
                      Аз съм онази Ева,
                      Аз съм онази Змия,
                      на която ти подари ябълката в Рая!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...