По повод годишнина на Димчо Дебелянов
Твърдя, че имам повод да почерпя.
Духът на Дебелянов тук е днес.
Да кажем, че съм брат на всички шерпи,
а стълбището – моят Еверест.
Издигахме си догми и Голготи.
Подпалихме „дворците” на Гаврош.
Пострада също форумът за идиоти
и кръчмата „Последен грош”.
Наказани са всички еретици
и броди Димчо в друго измерение.
Душата на поета – тъжна птица –
премина като привидение.
Поручик Дебелянов, пий една ракия!
Ти няма как с талант да победиш.
Прицелени сме в тебе всички ние –
драскач, бездарник и бакшиш.
Небето на победите се схлупи.
С куршуми няма да те стрелят пак,
но стреля със висока доза глупост
несъкрушимият простак.
Духът ти броди в забранени зони.
и сенки татуира всяка нощ.
Но изгоря на гномовете пантеона
и кръчмата „Последен грош”.
© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados