Еретико – лирично...

Еретико – лирично...

(поема)

Не словото било е  във Началото,

а със критична маса експлозив

и всичко е започнало тогава:

в Мигът на Сътворителният  взрив...

През Вечността сме бродили в Пространството

и търсили сме си за дом Звезда,

обаче като атоми сме странствали

със гравитацията хванали следа...

И нямало е Времето значение,

(щом ние сме били от Вечността!),

но в част от него, някакво влечение

от Светлината взело скоростта –

ни тласнало внезапно към Земята

(все още сме били без богове!)

и бавно и мъчително нататък

създавали сме свои светове...

... А в преход продължил през вековете –

от атоми до умни същества:

„Кога ли сме създали боговете –

предѝ ли... ѝли много след това!...”

Нали и ние, в своето „очовечяване”

(повярвали в невидими неща),

при тайнствения здрач на свечеряване

разбрали сме, че имаме Душа...

Животът е възникнал, вече знаем,

назад в Началото на Вечността,

а ние го пренасяме на заем

със ветровете бурни на Страстта

и със една вълшебна молекула,

която сме нарекли „Де-Ен-Ка”...

То значи, че не е било от нула,

а имали сме нея подръкá...

... И още е загадката велика:

божествен ли е този произход?...

И как така от атоми безлики

възникнало е чудото: Живот!...

А и защо от атоми бзсмъртни

умира в нас живота без следи?...

Илюзията как да се отхвърли,

че всеки може да се преродѝ!...

Живеем с невъзможната утеха,

че в галактически императив,

Животът е: Космическито ехо

из Вечността от Оня първи взрив!...

Но без да щем възникват куп въпроси:

а Любовта, човешката във нас,

и тя ли нейде в Космоса се носи

като аморфна и първична страст!...

... Къде по-лесно бе със Боговете:

тъй с отговор на всеки наш въпрос

сме заживели с тях през вековете

във симбиоза, като парадокс...

А те били отпървом като хората:

и любели, и мразели дори,

и нощем в самотата на умората

мечтаели до румени зори...

След време се възнесли в небесата,

илѝ отвъд на нашият Живот,

а ние тук безумно по Земята:

все храмове строим за всеки Бог...

Но те се размножили през годините

и храмовете дето им строим –

без хората, единствено с руините

остават, след разкош необясним...

 *    *    *    *    *    *    *    *    *

...Не са безсмъртни даже Боговете –

без нас в руини ще е всеки храм

и само побеснели ветровете

като неверници ще бродят там...

28.08.2016.                                 

* Преди около 13.8 милиарда години

  Големият взрив създава всичко: Вселената,

  Пространството, Времето. И самите нас.

  А после измислихме Боговете, за да можем да

  си обясняваме  необяснимото...И те ще си отидат с нас.