21.03.2020 г., 17:12

Еретико – лирично...

963 0 0

 

Еретико – лирично...

(поема)

      

Не словото било е  във Началото,

а със критична маса експлозив

и всичко е започнало тогава:

в Мигът на Сътворителният  взрив...

 

През Вечността сме бродили в Пространството

и търсили сме си за дом Звезда,

обаче като атоми сме странствали

със гравитацията хванали следа...

 

И нямало е Времето значение,

(щом ние сме били от Вечността!),

но в част от него, някакво влечение

от Светлината взело скоростта –

 

ни тласнало внезапно към Земята

(все още сме били без богове!)

и бавно и мъчително нататък

създавали сме свои светове...

 

... А в преход продължил през вековете –

от атоми до умни същества:

Кога ли сме създали боговете –

предѝ ли... ѝли много след това!...

 

Нали и ние, в своето очовечяване

(повярвали в невидими неща),

при тайнствения здрач на свечеряване

разбрали сме, че имаме Душа...

 

Животът е възникнал, вече знаем,

назад в Началото на Вечността,

а ние го пренасяме на заем

със ветровете бурни на Страстта

 

и със една вълшебна молекула,

която сме нарекли Де-Ен-Ка”...

То значи, че не е било от нула,

а имали сме нея подръкá...

 

... И още е загадката велика:

божествен ли е този произход?...

И как така от атоми безлики

възникнало е чудото: Живот!...

 

А и защо от атоми бзсмъртни

умира в нас живота без следи?...

Илюзията как да се отхвърли,

че всеки може да се преродѝ!...

 

Живеем с невъзможната утеха,

че в галактически императив,

Животът е: Космическито ехо

из Вечността от Оня първи взрив!...

 

Но без да щем възникват куп въпроси:

а Любовта, човешката във нас,

и тя ли нейде в Космоса се носи

като аморфна и първична страст!...

 

... Къде по-лесно бе със Боговете:

тъй с отговор на всеки наш въпрос

сме заживели с тях през вековете

във симбиоза, като парадокс...

 

А те били отпървом като хората:

и любели, и мразели дори,

и нощем в самотата на умората

мечтаели до румени зори...

 

След време се възнесли в небесата,

илѝ отвъд на нашият Живот,

а ние тук безумно по Земята:

все храмове строим за всеки Бог...

 

Но те се размножили през годините

и храмовете дето им строим –

без хората, единствено с руините

остават, след разкош необясним...

                                

 *    *    *    *    *    *    *    *    *

...Не са безсмъртни даже Боговете –

без нас в руини ще е всеки храм

и само побеснели ветровете

като неверници ще бродят там...

 

28.08.2016.                                 

* Преди около 13.8 милиарда години

  Големият взрив създава всичко: Вселената,

  Пространството, Времето. И самите нас.

  А после измислихме Боговете, за да можем да

  си обясняваме  необяснимото...И те ще си отидат с нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...