21.03.2020 г., 17:12

Еретико – лирично...

960 0 0

 

Еретико – лирично...

(поема)

      

Не словото било е  във Началото,

а със критична маса експлозив

и всичко е започнало тогава:

в Мигът на Сътворителният  взрив...

 

През Вечността сме бродили в Пространството

и търсили сме си за дом Звезда,

обаче като атоми сме странствали

със гравитацията хванали следа...

 

И нямало е Времето значение,

(щом ние сме били от Вечността!),

но в част от него, някакво влечение

от Светлината взело скоростта –

 

ни тласнало внезапно към Земята

(все още сме били без богове!)

и бавно и мъчително нататък

създавали сме свои светове...

 

... А в преход продължил през вековете –

от атоми до умни същества:

Кога ли сме създали боговете –

предѝ ли... ѝли много след това!...

 

Нали и ние, в своето очовечяване

(повярвали в невидими неща),

при тайнствения здрач на свечеряване

разбрали сме, че имаме Душа...

 

Животът е възникнал, вече знаем,

назад в Началото на Вечността,

а ние го пренасяме на заем

със ветровете бурни на Страстта

 

и със една вълшебна молекула,

която сме нарекли Де-Ен-Ка”...

То значи, че не е било от нула,

а имали сме нея подръкá...

 

... И още е загадката велика:

божествен ли е този произход?...

И как така от атоми безлики

възникнало е чудото: Живот!...

 

А и защо от атоми бзсмъртни

умира в нас живота без следи?...

Илюзията как да се отхвърли,

че всеки може да се преродѝ!...

 

Живеем с невъзможната утеха,

че в галактически императив,

Животът е: Космическито ехо

из Вечността от Оня първи взрив!...

 

Но без да щем възникват куп въпроси:

а Любовта, човешката във нас,

и тя ли нейде в Космоса се носи

като аморфна и първична страст!...

 

... Къде по-лесно бе със Боговете:

тъй с отговор на всеки наш въпрос

сме заживели с тях през вековете

във симбиоза, като парадокс...

 

А те били отпървом като хората:

и любели, и мразели дори,

и нощем в самотата на умората

мечтаели до румени зори...

 

След време се възнесли в небесата,

илѝ отвъд на нашият Живот,

а ние тук безумно по Земята:

все храмове строим за всеки Бог...

 

Но те се размножили през годините

и храмовете дето им строим –

без хората, единствено с руините

остават, след разкош необясним...

                                

 *    *    *    *    *    *    *    *    *

...Не са безсмъртни даже Боговете –

без нас в руини ще е всеки храм

и само побеснели ветровете

като неверници ще бродят там...

 

28.08.2016.                                 

* Преди около 13.8 милиарда години

  Големият взрив създава всичко: Вселената,

  Пространството, Времето. И самите нас.

  А после измислихме Боговете, за да можем да

  си обясняваме  необяснимото...И те ще си отидат с нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...