На уморените клепачи -
тегне сън...
А пък сърцето се стреми
Любов да търси...
И точно затова се случва, че навън -
духът се юрва в тъмното без страх от вълци!
А ти заспиваш и все пак се молиш -
"Дано това сърце открие свойта половина!
Та белким - да изчезнат всички болки,
и двама заживеете живот единен!"
© Момчил Манов Todos los derechos reservados