Oct 12, 2018, 8:37 AM

Ергенско

  Poetry » Love
951 1 3

На уморените клепачи -

тегне сън...

 

А пък сърцето се стреми

Любов да търси...

 

И точно затова се случва, че навън -

духът се юрва в тъмното без страх от вълци!

 

А ти заспиваш и все пак се молиш -

"Дано това сърце открие свойта половина!

 

Та белким - да изчезнат всички болки,

и двама заживеете живот единен!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Манов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...