28 dic 2005, 11:37

Есен

  Poesía
1.3K 0 11
Пак есен на вратата ни почука,
понесла пълна кошница със плод,
преминала набързо и от тука
донесе скучни дни и сив живот...
Отлитнаха смълчани и ятата,
тъгата бързо настани се в нас,
дърветата попари ги сланата
и листите окапаха завчас.
Остави ни и златното ни слънце -
замина нейде в топлите страни,
в душите ни остави малко зрънце
от спомени за летните ни дни.
А есента тъй шеметно пристигна
с мъгли и дъжд, със бури, ветрове,
от дните ни безмилостно задигна
зелени клони, смях и цветове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...