Есен
Пак есен на вратата ни почука,
понесла пълна кошница със плод,
преминала набързо и от тука
донесе скучни дни и сив живот...
Отлитнаха смълчани и ятата,
тъгата бързо настани се в нас,
дърветата попари ги сланата
и листите окапаха завчас.
Остави ни и златното ни слънце -
замина нейде в топлите страни,
в душите ни остави малко зрънце
от спомени за летните ни дни.
А есента тъй шеметно пристигна
с мъгли и дъжд, със бури, ветрове,
от дните ни безмилостно задигна
зелени клони, смях и цветове.
понесла пълна кошница със плод,
преминала набързо и от тука
донесе скучни дни и сив живот...
Отлитнаха смълчани и ятата,
тъгата бързо настани се в нас,
дърветата попари ги сланата
и листите окапаха завчас.
Остави ни и златното ни слънце -
замина нейде в топлите страни,
в душите ни остави малко зрънце
от спомени за летните ни дни.
А есента тъй шеметно пристигна
с мъгли и дъжд, със бури, ветрове,
от дните ни безмилостно задигна
зелени клони, смях и цветове.
© Дорика Цачева All rights reserved.
