Бубчето (Александра Ангелова) Бубчето (Александра Ангелова)
228
24 oct 2008, 2:33

Есен

  Poesía
560 0 1
Колко красиво
падат листата,
погалени от
острия вятър.
                         Колко нежно  се
                         понасят те към
                         земята, падащи
                         лист по лист.
Колко безкрайно
е тяхното падане!
Нали ще се върнат,
нали?! Нали няма да
ме забравят на
следващата есен?!
                                  Колко самотно
                                  остават тези
                                  да чакат горе
                                  в студа. Да чакат
                                  бялата зима да
                                  ги покрие със снега.
Колко красиви бяха
миналата есен, колко
красиви бяха и сега
чакам ги да се завърнат
и следващата есен.
                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0