Есен
Колко красиво
падат листата,
погалени от
острия вятър.
Колко нежно се
понасят те към
земята, падащи
лист по лист.
Колко безкрайно
е тяхното падане!
Нали ще се върнат,
нали?! Нали няма да
ме забравят на
следващата есен?!
Колко самотно
остават тези
да чакат горе
в студа. Да чакат
бялата зима да
ги покрие със снега.
Колко красиви бяха
миналата есен, колко
красиви бяха и сега
чакам ги да се завърнат
и следващата есен.
падат листата,
погалени от
острия вятър.
Колко нежно се
понасят те към
земята, падащи
лист по лист.
Колко безкрайно
е тяхното падане!
Нали ще се върнат,
нали?! Нали няма да
ме забравят на
следващата есен?!
Колко самотно
остават тези
да чакат горе
в студа. Да чакат
бялата зима да
ги покрие със снега.
Колко красиви бяха
миналата есен, колко
красиви бяха и сега
чакам ги да се завърнат
и следващата есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Ангелова Всички права запазени
